May 30, 2008, 7:47 PM

Несподелена любов

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Нищо не ми остана от света, чувствам се

празна, но в мен пламти любовта.

Сърцето си затварях и на никого не давах

да стигне до мен, не исках да се влюбя

дори за ден, но появи се ти и разгоря

хиляди искри, беше до мен само за ден,

но вече си при друга, а не си с мен.

 

Разгоря хиляди искри, разпламтя в мен любовта,

разплака в мен хиляди сълзи, уби в мен душата,

погуби хиляди мечти, разби хиляди надежди,

но аз ти простих и всичко заличих.

 

Обичам те още и искам да бъда с теб,

помогни ми нощем да не мисля за теб.

Боли ме още, че любовта е несподелена,

боли ме нощем като си представя,

че си с нея, сълзите ми се стичат

и не мога да спра да плача,

но пред теб няма да пролея и една сълза,

няма да ме видиш никога да плача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...