30.05.2008 г., 19:47

Несподелена любов

1.4K 0 4

Нищо не ми остана от света, чувствам се

празна, но в мен пламти любовта.

Сърцето си затварях и на никого не давах

да стигне до мен, не исках да се влюбя

дори за ден, но появи се ти и разгоря

хиляди искри, беше до мен само за ден,

но вече си при друга, а не си с мен.

 

Разгоря хиляди искри, разпламтя в мен любовта,

разплака в мен хиляди сълзи, уби в мен душата,

погуби хиляди мечти, разби хиляди надежди,

но аз ти простих и всичко заличих.

 

Обичам те още и искам да бъда с теб,

помогни ми нощем да не мисля за теб.

Боли ме още, че любовта е несподелена,

боли ме нощем като си представя,

че си с нея, сълзите ми се стичат

и не мога да спра да плача,

но пред теб няма да пролея и една сълза,

няма да ме видиш никога да плача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...