2 дек. 2008 г., 12:30

Несподелена любов

729 0 2

  Несподелена любов

 

Ти идеш...

 

Вятърът закичи

пеперуди в косите ми!

Залезът открехна  вълшебна

врата към безкрая!

Птиците весело

махат с крила;

щурецът орфеева

песен запя!

Душата ми завибрира

в неописуемо ликуване!

Исках

мига

да

е

вечност!!!

 

Ти отмина...

 

Вятърът онемя от

болката ми.

Залезът се превърна

в кървава рана.

Птиците прегърнаха

стенещата ми душа.

Земя и небе се сляха

в сълзите ми;

завъртя се вселената.

С колко

мъка

ридае

щурецът...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...