Несподелена любов
Ти идеш...
Вятърът закичи
пеперуди в косите ми!
Залезът открехна вълшебна
врата към безкрая!
Птиците весело
махат с крила;
щурецът орфеева
песен запя!
Душата ми завибрира
в неописуемо ликуване!
Исках
мига
да
е
вечност!!!
Ти отмина...
Вятърът онемя от
болката ми.
Залезът се превърна
в кървава рана.
Птиците прегърнаха
стенещата ми душа.
Земя и небе се сляха
в сълзите ми;
завъртя се вселената.
С колко
мъка
ридае
щурецът...
© Лиляна Стойчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!Много тъжно,но и толкова вълнуващо и реолно!Мойте поздравления !