Несправедливост
Сатаната заровете хвърля,
огнената цифра е една Душа,
с броеницата съдбата им прехвърля,
катранът заклокочи, прекипя.
Коя да вземе, все достойни,
черни, злобни, всичките в калта,
съвестта им цялата в пробойни,
от милост няма и следа.
Изнервен е. Очите зеленеят.
С копита рови пепелта,
рогата му от колебание бледнеят,
души за Рая няма, а при него е тълпа.
Март, 2017
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
