Mar 29, 2017, 9:48 AM

Несправедливост

1.1K 7 12

Сатаната заровете хвърля,

огнената цифра е една Душа,

с броеницата съдбата им прехвърля,

катранът заклокочи, прекипя.

 

Коя да вземе, все достойни,

черни, злобни, всичките в калта,

съвестта им цялата в пробойни,

от милост няма и следа.

 

Изнервен е. Очите зеленеят.

С копита рови пепелта,

рогата му от колебание бледнеят,

души за Рая няма, а при него е тълпа.

 

Март, 2017

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Владо,Ангел,Хели,Йонка,Пепи,Лора,Еси,Андриана,Ивелина,Мариан,Василка,Руми,Благодаря че бяхте с мен при вечния огън.Желая ви хубави почивни дни!
  • Осмелил си се да "нарисуваш" истината, но не тази, която ни кара да се усмихваме, а тази, от която боли! Добре е, когато реалността ни изобличава, да се замислим за спасението на душите си! Благодаря ти, Гавраил! Поздравление и от мен!
  • Защото Господ прибира първо добрите. Май са останали само лошите на Земята. Харесах! Поздрави!
  • Не всичко е пари, приятелю, но този дявол ще се окаже голям тарикат! Стана ми тъжно за изгорените бедни душички! Какво да се прави - програмата "Рай за всеки " била още в проект! Поздрави, Гавраиле!
  • Много ми хареса този стих, Гавраил. Умееш да въздействаш със стиховете си. Погледнах в очите на Дявола. Поздрав!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...