30 июл. 2015 г., 21:52

Неутолимо 

  Поэзия
389 0 4

 

 

И пак се влюбвам
в този поглед кадифен,
в кичура немирен,
в смеха откровен,
в гласа омаен,
когото чуя ли,
все
притегля ме към себе си,
към себе си...
все по-плътно до себе си,
докато очи затворя
и в незрението мое
пред мен,
на дъх разстояние,
не застанеш ти.

 

Защо ме караш
отново да се влюбвам -
нима
съм те разлюбвала!

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стана ми мило на душата, докато го четох това стихче
  • Влюбвай се отново и отново! Какво от това, че човекът винаги е Той?
  • Много ми харесва стилът ти !
  • Нежно пишеш, Ласка. Докосваш!

    "в незрението мое..."

    Цяла гама от лъчи плисна в очите на душата ми тази находка.

    Поздравление!
Предложения
: ??:??