Неутолимо
И пак се влюбвам
в този поглед кадифен,
в кичура немирен,
в смеха откровен,
в гласа омаен,
когото чуя ли,
все
притегля ме към себе си,
към себе си...
все по-плътно до себе си,
докато очи затворя
и в незрението мое
пред мен,
на дъх разстояние,
не застанеш ти.
Защо ме караш
отново да се влюбвам -
нима
съм те разлюбвала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
