Невъзможното се решава нестандартно

Когато пътят свършва със стена,

и логиката вече е безсилна,

когато всички знаят: „Няма как!”,

и мисълта е спъната в зрак.

Тогава дух намира светлата межда,

превръща „не” във смело, силно „да”.

Не търсиш вече старата врата,

но с дръзкост си чертаеш някаква следа.

Преди те чакаше на Гордий възела на ока –

заплетен, без начало и без край, посока.

Умуваха, гадаеха, опитваха на неуспеха в плен, 

но ти сега разсичаш го с подхода забранен.

Не рутините даряват ясен път,

а скокът в неизвестното отвъд.

Нестандартен ум твори света напред,

отхвърляйки скованите черти навред.

И невъзможното пристига с форма,

с дързост, с плам, с една магия нова.

Разчупено от рамката позната,

решението идва ... от душата.