Oct 19, 2025, 8:19 AM

Невъзможното се решава нестандартно

151 1 0

 

Когато пътят свършва със стена,

и логиката вече е безсилна,

когато всички знаят: „Няма как!”,

и мисълта е спъната в зрак.

 

Тогава дух намира светлата межда,

превръща „не” във смело, силно „да”.

Не търсиш вече старата врата,

но с дръзкост си чертаеш някаква следа.

 

Преди те чакаше на Гордий възела на ока –

заплетен, без начало и без край, посока.

Умуваха, гадаеха, опитваха на неуспеха в плен, 

но ти сега разсичаш го с подхода забранен.

 

Не рутините даряват ясен път,

а скокът в неизвестното отвъд.

Нестандартен ум твори света напред,

отхвърляйки скованите черти навред.

 

И невъзможното пристига с форма,

с дързост, с плам, с една магия нова.

Разчупено от рамката позната,

решението идва ... от душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krasimir Jekov All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...