26 окт. 2007 г., 14:08

Невернико!

1.4K 0 24

 Неверникo!

 Къде умът ти днес блуждае!?   

          

 Усмивката неволна скрий,   

 изпусната, когато уж нехаеш.     

 Червилото по ризата изтрий.           

 Парфюмът... Боже, как ухаеш!       

          

 Защото знаеш, тя познава те добре                            

 и всяка стъпка знае предварително.              

 Със нея ти живееш  векове          

 и как търпи те!? Изумително! 

 

 Съпругата ще се престори пак на сляпа                                                      

 и ароматът ще загърби за семейството,            

 а съвестта си как ще заблудиш, че свята     

 постъпката ти е сега, невернико!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес сме едната страна на монетата, утре другата... Хора. Аз мисля, че моралът е въпрос на личен избор и житейско узряване, което не пречи да се чувствам тъжна от факта, че някои хора не го спазват преди да "узреят" за подобно поведение...
  • Ами, в този случай, да ти кажа право, съм на едно мнение със Симеон Дончев. И съвсем не съм във възторг от позицията на съпругата. Въпреки всичко, потвърждаваш моята теза - всичко може да се случи в живота. Различието ни е - кой как го възприема.
    Поздрави, Анна!
  • нещо не е много предпазлив...неверникът...
    а, стихът ме кефи.
    но...нищо не оправдава живот в постоянен компромис. мисля. ни деца, ни семейство.
  • Поздравления, Ани!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....