26 окт. 2007 г., 14:08

Невернико!

1.4K 0 24

 Неверникo!

 Къде умът ти днес блуждае!?   

          

 Усмивката неволна скрий,   

 изпусната, когато уж нехаеш.     

 Червилото по ризата изтрий.           

 Парфюмът... Боже, как ухаеш!       

          

 Защото знаеш, тя познава те добре                            

 и всяка стъпка знае предварително.              

 Със нея ти живееш  векове          

 и как търпи те!? Изумително! 

 

 Съпругата ще се престори пак на сляпа                                                      

 и ароматът ще загърби за семейството,            

 а съвестта си как ще заблудиш, че свята     

 постъпката ти е сега, невернико!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес сме едната страна на монетата, утре другата... Хора. Аз мисля, че моралът е въпрос на личен избор и житейско узряване, което не пречи да се чувствам тъжна от факта, че някои хора не го спазват преди да "узреят" за подобно поведение...
  • Ами, в този случай, да ти кажа право, съм на едно мнение със Симеон Дончев. И съвсем не съм във възторг от позицията на съпругата. Въпреки всичко, потвърждаваш моята теза - всичко може да се случи в живота. Различието ни е - кой как го възприема.
    Поздрави, Анна!
  • нещо не е много предпазлив...неверникът...
    а, стихът ме кефи.
    но...нищо не оправдава живот в постоянен компромис. мисля. ни деца, ни семейство.
  • Поздравления, Ани!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...