Oct 26, 2007, 2:08 PM

Невернико!

  Poetry » Love
1.4K 0 24

 Неверникo!

 Къде умът ти днес блуждае!?   

          

 Усмивката неволна скрий,   

 изпусната, когато уж нехаеш.     

 Червилото по ризата изтрий.           

 Парфюмът... Боже, как ухаеш!       

          

 Защото знаеш, тя познава те добре                            

 и всяка стъпка знае предварително.              

 Със нея ти живееш  векове          

 и как търпи те!? Изумително! 

 

 Съпругата ще се престори пак на сляпа                                                      

 и ароматът ще загърби за семейството,            

 а съвестта си как ще заблудиш, че свята     

 постъпката ти е сега, невернико!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Днес сме едната страна на монетата, утре другата... Хора. Аз мисля, че моралът е въпрос на личен избор и житейско узряване, което не пречи да се чувствам тъжна от факта, че някои хора не го спазват преди да "узреят" за подобно поведение...
  • Ами, в този случай, да ти кажа право, съм на едно мнение със Симеон Дончев. И съвсем не съм във възторг от позицията на съпругата. Въпреки всичко, потвърждаваш моята теза - всичко може да се случи в живота. Различието ни е - кой как го възприема.
    Поздрави, Анна!
  • нещо не е много предпазлив...неверникът...
    а, стихът ме кефи.
    но...нищо не оправдава живот в постоянен компромис. мисля. ни деца, ни семейство.
  • Поздравления, Ани!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...