Неверникo! Къде умът ти днес блуждае!?
Усмивката неволна скрий, изпусната, когато уж нехаеш. Червилото по ризата изтрий. Парфюмът... Боже, как ухаеш!
Защото знаеш, тя познава те добре и всяка стъпка знае предварително. Със нея ти живееш векове и как търпи те!? Изумително!
Съпругата ще се престори пак на сляпа и ароматът ще загърби за семейството, а съвестта си как ще заблудиш, че свята постъпката ти е сега, невернико!
|
© Анна Станоева Всички права запазени