5 авг. 2019 г., 13:26

Невъзможното възможно

1.3K 11 19

Животът е навярно урок невероятен –

веднъж е непонятен, а сетне тъй приятен!

Все боря се с дилеми, с усещане тревожно,

и твърде често чувам: „Това е невъзможно.“

 

Въпросът е ще спра ли да търся варианти

или пък ще упорствам с енигми-интриганти?!

Повярвам ли, че мога, дори и да е сложно,

все някак ще намеря решение възможно.

 

Инат съм. Ще открия завършек резултатен

и всичко ще докарам до край благоприятен.

Не мисля и да вярвам в: „Това е невъзможно“ –

защото невъзможното твърде е възможно...

 

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави, Бени! И още веднъж благодаря!
  • Една борбена и слънчева душа е сътворила този чудесен стих!... Поздрави, Веси!
  • Гавраиле, благодаря ти, че се спря при мен! И нека всичко да е възможно за теб!
  • Еси,замисли ме върху човешките възможности и невероятния простор който се открива пред него когато повярва в собствените си сили.Апотеоз на човешкия дух!
    Поздравление!
  • Мерси, Танче!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...