5.08.2019 г., 13:26

Невъзможното възможно

1.3K 11 19

Животът е навярно урок невероятен –

веднъж е непонятен, а сетне тъй приятен!

Все боря се с дилеми, с усещане тревожно,

и твърде често чувам: „Това е невъзможно.“

 

Въпросът е ще спра ли да търся варианти

или пък ще упорствам с енигми-интриганти?!

Повярвам ли, че мога, дори и да е сложно,

все някак ще намеря решение възможно.

 

Инат съм. Ще открия завършек резултатен

и всичко ще докарам до край благоприятен.

Не мисля и да вярвам в: „Това е невъзможно“ –

защото невъзможното твърде е възможно...

 

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Бени! И още веднъж благодаря!
  • Една борбена и слънчева душа е сътворила този чудесен стих!... Поздрави, Веси!
  • Гавраиле, благодаря ти, че се спря при мен! И нека всичко да е възможно за теб!
  • Еси,замисли ме върху човешките възможности и невероятния простор който се открива пред него когато повярва в собствените си сили.Апотеоз на човешкия дух!
    Поздравление!
  • Мерси, Танче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...