23 апр. 2015 г., 18:14
Незабрава
Към себе си пътувах мълчалива.
Споменът ме гледаше унесен.
Всяка стара спирка беше жива.
Всеки нов рефрен - позната песен.
С мен винаги пътува незабрава,
за да постопли някога сърцето.
Красива е и мила си остава,
дори да има бръчки по лицето.
Не иска ни пари, не иска слава.
Тя пази всичко взето и невзето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация