Незабрава

           Към себе си пътувах мълчалива.

           Споменът ме гледаше унесен.

           Всяка стара спирка беше жива.

           Всеки нов рефрен - позната песен.

            С мен винаги пътува незабрава,

            за да постопли някога сърцето.

            Красива е и мила си остава,

            дори да има бръчки по лицето.

            Не иска ни пари, не иска слава.

            Тя пази всичко взето и невзето.