23.04.2015 г., 18:14 ч.

Незабрава 

  Поезия » Друга
433 0 0
Незабрава
Към себе си пътувах мълчалива.
Споменът ме гледаше унесен.
Всяка стара спирка беше жива.
Всеки нов рефрен - позната песен.
С мен винаги пътува незабрава,
за да постопли някога сърцето.
Красива е и мила си остава,
дори да има бръчки по лицето.
Не иска ни пари, не иска слава.
Тя пази всичко взето и невзето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??