Незабрава
Към себе си пътувах мълчалива.
Споменът ме гледаше унесен.
Всяка стара спирка беше жива.
Всеки нов рефрен - позната песен.
С мен винаги пътува незабрава,
за да постопли някога сърцето.
Красива е и мила си остава,
дори да има бръчки по лицето.
Не иска ни пари, не иска слава.
Тя пази всичко взето и невзето.
© Виолета Томова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
