Ние всички някога ще си отидем...

12 нояб. 2011 г., 19:03

Поэзия

792 1 3

Ние всички някога ще си отидем...

Ние всички някога ще заминем, там,

от където няма връщане обратно,

оставяйки спомен от изживяни години

и болката от неизяснени грехове...

И всичко пак ще продължи –

без нас... такава нищожна загуба,

от която не ще трепне светът,

или да забави ритъма

на своите уверени крачки...

Ние всички някога ще си отидем,

напускайки товара от празни съмнения,

баналните истини,

гръмките фрази,

потоците от жалки и

тъпи слова...

И ще се появи отново,

без нас,

любовта – източник на откровение,

на страстни признания,

на песни и стихове...

Ние всички някога ще си отидем,

защото няма вечен живот на земята,

и като стръкче трева

ще отлетим

в тъмнината... отвъд мрачните дъждове...

А всичките ни надежди, мечти –

ще се осъществят от децата ни!

Stalev_ (Георгиос)

2011-11-17T14:33:11+02:00

Както го е казал Стив Джобс..."най-доброто изобретение на живота е смъртта..."А в Еклесиаста е казано..."род прохожда и род захожда...".
И пак в Свещената книга е казано, че този, който идва след нас, не се знае какво ще направи...Няма гаранция, че децата ще осъществят точно нашите мечти!Хубаво стихотворение!
anjambman (Анжамбман Анапестов)

2011-11-15T15:14:45+02:00

Поздрав!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-11-12T19:22:36+02:00

Много пъти съм мислила какво ще е след мен!? Да, ни всички някога ще си отидем! Но оставяме следа от нас в децата си! Силен стих! Поздрави!