12 нояб. 2011 г., 19:03

Ние всички някога ще си отидем...

1.1K 1 3

Ние всички някога ще си отидем...

 

Ние всички някога ще заминем, там,

от където няма връщане обратно,

оставяйки спомен от изживяни години

и болката от неизяснени грехове...

И всичко пак ще продължи –

без нас... такава нищожна загуба,

от която не ще трепне светът,

или да забави ритъма

на своите уверени крачки...

Ние всички някога ще си отидем,

напускайки товара от празни съмнения,

баналните истини,

гръмките фрази,

потоците от жалки и

тъпи слова...

И ще се появи отново,

без нас,

любовта – източник на откровение,

на страстни признания,

на песни и стихове...

Ние всички някога ще си отидем,

защото няма вечен живот на земята,

и като стръкче трева

ще отлетим

в тъмнината... отвъд мрачните дъждове...

А всичките ни надежди, мечти –

ще се осъществят от децата ни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Обновенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Както го е казал Стив Джобс..."най-доброто изобретение на живота е смъртта..."А в Еклесиаста е казано..."род прохожда и род захожда...".
    И пак в Свещената книга е казано, че този, който идва след нас, не се знае какво ще направи...Няма гаранция, че децата ще осъществят точно нашите мечти!Хубаво стихотворение!
  • Поздрав!
  • Много пъти съм мислила какво ще е след мен!? Да, ни всички някога ще си отидем! Но оставяме следа от нас в децата си! Силен стих! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...