na4eava (Пенка Обновенска) na4eava (Пенка Обновенска)
48
Nov 12, 2011, 7:03 PM

Ние всички някога ще си отидем...

  Poetry
1.1K 1 3

Ние всички някога ще си отидем...

 

Ние всички някога ще заминем, там,

от където няма връщане обратно,

оставяйки спомен от изживяни години

и болката от неизяснени грехове...

И всичко пак ще продължи –

без нас... такава нищожна загуба,

от която не ще трепне светът,

или да забави ритъма

на своите уверени крачки...

Ние всички някога ще си отидем,

напускайки товара от празни съмнения,

баналните истини,

гръмките фрази,

потоците от жалки и

тъпи слова...

И ще се появи отново,

без нас,

любовта – източник на откровение,

на страстни признания,

на песни и стихове...

Ние всички някога ще си отидем,

защото няма вечен живот на земята,

и като стръкче трева

ще отлетим

в тъмнината... отвъд мрачните дъждове...

А всичките ни надежди, мечти –

ще се осъществят от децата ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Stalev_ (Георгиос)
    Stalev_ (Георгиос)
    Както го е казал Стив Джобс..."най-доброто изобретение на живота е смъртта..."А в Еклесиаста е казано..."род прохожда и род захожда...".
    И пак в Свещената книга е казано, че този, който идва след нас, не се знае какво ще направи...Няма гаранция, че децата ще осъществят точно нашите мечти!Хубаво стихотворение!
  • anjambman (Анжамбман Анапестов)
    anjambman (Анжамбман Анапестов)
    Поздрав!
  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    Много пъти съм мислила какво ще е след мен!? Да, ни всички някога ще си отидем! Но оставяме следа от нас в децата си! Силен стих! Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0