12.11.2011 г., 19:03

Ние всички някога ще си отидем...

1.1K 1 3

Ние всички някога ще си отидем...

 

Ние всички някога ще заминем, там,

от където няма връщане обратно,

оставяйки спомен от изживяни години

и болката от неизяснени грехове...

И всичко пак ще продължи –

без нас... такава нищожна загуба,

от която не ще трепне светът,

или да забави ритъма

на своите уверени крачки...

Ние всички някога ще си отидем,

напускайки товара от празни съмнения,

баналните истини,

гръмките фрази,

потоците от жалки и

тъпи слова...

И ще се появи отново,

без нас,

любовта – източник на откровение,

на страстни признания,

на песни и стихове...

Ние всички някога ще си отидем,

защото няма вечен живот на земята,

и като стръкче трева

ще отлетим

в тъмнината... отвъд мрачните дъждове...

А всичките ни надежди, мечти –

ще се осъществят от децата ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както го е казал Стив Джобс..."най-доброто изобретение на живота е смъртта..."А в Еклесиаста е казано..."род прохожда и род захожда...".
    И пак в Свещената книга е казано, че този, който идва след нас, не се знае какво ще направи...Няма гаранция, че децата ще осъществят точно нашите мечти!Хубаво стихотворение!
  • Поздрав!
  • Много пъти съм мислила какво ще е след мен!? Да, ни всички някога ще си отидем! Но оставяме следа от нас в децата си! Силен стих! Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...