Ние всички някога ще си отидем...
Ние всички някога ще си отидем...
Ние всички някога ще заминем, там,
от където няма връщане обратно,
оставяйки спомен от изживяни години
и болката от неизяснени грехове...
И всичко пак ще продължи –
без нас... такава нищожна загуба,
от която не ще трепне светът,
или да забави ритъма
на своите уверени крачки...
Ние всички някога ще си отидем,
напускайки товара от празни съмнения,
баналните истини,
гръмките фрази,
потоците от жалки и
тъпи слова...
И ще се появи отново,
без нас,
любовта – източник на откровение,
на страстни признания,
на песни и стихове...
Ние всички някога ще си отидем,
защото няма вечен живот на земята,
и като стръкче трева
ще отлетим
в тъмнината... отвъд мрачните дъждове...
А всичките ни надежди, мечти –
ще се осъществят от децата ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Обновенска Всички права запазени
