30 июл. 2013 г., 23:55  

Нищо

769 0 1

Какво става, ако не остане нищо от теб,

ако животът, който градил си с пот рухне

и реденото с години вече не е наред

и е хаос навсякъде и душата ти съхне...

Ако празен си сякаш си лист пожълтял,

ще напишеш ли нещо с мастило?!

Ала нямаш такова и не си вече цял,

а парчетата липсват... не стигат...

Ако нямаш душа, ако нямаш мечти

и деня от нощта не разделяш

какво остава от теб, ако вече не си

и не можеш... а да спреш не умееш?!

Всеки ден посивял и безличен вървиш,

но не стигаш където си тръгнал

а нощта – еднотипни и пошли игри

и от тях си наситен, претръпнал...

И усмивката спи в изкривено лице,

огледалото друга познава.

Kой ще купи изкуствено, мъртво сърце

щом изкуството фалш не продава?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хей, Ире, какво е това отчаяние, каква е тази мъка? Тя не се лекува така, свита в най-скрития ъгъл, на тъмно! Отвори вратата, навън е светло, има приятели, които те търсят - на тях си им нужна, защото листа ти изобщо не е пожълтял, само е залят с много тъмно мастило!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....