Jul 30, 2013, 11:55 PM  

Нищо

  Poetry » Other
757 0 1

Какво става, ако не остане нищо от теб,

ако животът, който градил си с пот рухне

и реденото с години вече не е наред

и е хаос навсякъде и душата ти съхне...

Ако празен си сякаш си лист пожълтял,

ще напишеш ли нещо с мастило?!

Ала нямаш такова и не си вече цял,

а парчетата липсват... не стигат...

Ако нямаш душа, ако нямаш мечти

и деня от нощта не разделяш

какво остава от теб, ако вече не си

и не можеш... а да спреш не умееш?!

Всеки ден посивял и безличен вървиш,

но не стигаш където си тръгнал

а нощта – еднотипни и пошли игри

и от тях си наситен, претръпнал...

И усмивката спи в изкривено лице,

огледалото друга познава.

Kой ще купи изкуствено, мъртво сърце

щом изкуството фалш не продава?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей, Ире, какво е това отчаяние, каква е тази мъка? Тя не се лекува така, свита в най-скрития ъгъл, на тъмно! Отвори вратата, навън е светло, има приятели, които те търсят - на тях си им нужна, защото листа ти изобщо не е пожълтял, само е залят с много тъмно мастило!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...