Какво става, ако не остане нищо от теб,

ако животът, който градил си с пот рухне

и реденото с години вече не е наред

и е хаос навсякъде и душата ти съхне...

Ако празен си сякаш си лист пожълтял,

ще напишеш ли нещо с мастило?!

Ала нямаш такова и не си вече цял,

а парчетата липсват... не стигат...

Ако нямаш душа, ако нямаш мечти

и деня от нощта не разделяш

какво остава от теб, ако вече не си

и не можеш... а да спреш не умееш?!

Всеки ден посивял и безличен вървиш,

но не стигаш където си тръгнал

а нощта – еднотипни и пошли игри

и от тях си наситен, претръпнал...

И усмивката спи в изкривено лице,

огледалото друга познава.

Kой ще купи изкуствено, мъртво сърце

щом изкуството фалш не продава?!