Нито една мечта

5 окт. 2011 г., 13:49

Поэзия

633 0 1

Зашумява кръвта ми във белите вени,

побелели навярно с годините

и прескачат ума ми кресливи дилеми,

не на зелено преминали.

И тесен ми става светът, и е душно

под толкова ниското скучно небе.

Децата стоят под прозореца ми и слушат

поредния ми автодиалог на колене.

И питам огледалото защо ми е скучно –

то ми обръща лице и се превръща в стена –

остаряла съм, без да опитам да сбъдна

нито една своя детска мечта.