Нито една мечта

5.10.2011 г., 13:49 ч.

Поезия

555 0 1

Зашумява кръвта ми във белите вени,

побелели навярно с годините

и прескачат ума ми кресливи дилеми,

не на зелено преминали.

И тесен ми става светът, и е душно

под толкова ниското скучно небе.

Децата стоят под прозореца ми и слушат

поредния ми автодиалог на колене.

И питам огледалото защо ми е скучно –

то ми обръща лице и се превръща в стена –

остаряла съм, без да опитам да сбъдна

нито една своя детска мечта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sisidara (Сиси)

2011-10-05T20:15:42+03:00

..Поредния ми автодиалог на колене...Хареса ми!