13 дек. 2018 г., 13:20

Но само ако знаем

932 8 10

Когато си говорим със смеха,
очите са пристанище за рози,
които не увяхват - на инат
и никога не са престорени.

Когато в дом - широкото небе,
са полети, родени помежду ни
и любовта - преливащо сърце,
не може да се изрази със думи...

Когато сме от другата страна
на дълги самоти и къси вени,
рисуваме от танца на пчела
етюди светлина за теб и мене.

Преселим ли се в звездни имена,
дали ще има кой да ни познае?
По Коледите стават чудеса,
но само ако знаем, че така е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Къде ме върнахте.. Погледнах думите си като непознати, но се познах... ❣️❣️❣️
  • Цялата ти поезия за мен е светлинен етюд за душата, Ренка!💕
  • Ти самата си едно малко чудо, Райне, и не само по коледите. Така ме стопли това стихче! Благодаря ти!
  • Но само като знам, че ви има , ми е пълно и ми се пише....
    Много светлинка ви желая
  • Много хубав стих! Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...