13.12.2018 г., 13:20

Но само ако знаем

930 8 10

Когато си говорим със смеха,
очите са пристанище за рози,
които не увяхват - на инат
и никога не са престорени.

Когато в дом - широкото небе,
са полети, родени помежду ни
и любовта - преливащо сърце,
не може да се изрази със думи...

Когато сме от другата страна
на дълги самоти и къси вени,
рисуваме от танца на пчела
етюди светлина за теб и мене.

Преселим ли се в звездни имена,
дали ще има кой да ни познае?
По Коледите стават чудеса,
но само ако знаем, че така е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Къде ме върнахте.. Погледнах думите си като непознати, но се познах... ❣️❣️❣️
  • Цялата ти поезия за мен е светлинен етюд за душата, Ренка!💕
  • Ти самата си едно малко чудо, Райне, и не само по коледите. Така ме стопли това стихче! Благодаря ти!
  • Но само като знам, че ви има , ми е пълно и ми се пише....
    Много светлинка ви желая
  • Много хубав стих! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...