7 нояб. 2021 г., 16:11

Но вън е вече ден 

  Поэзия » Любовная
423 0 0

   

Но вън е вече ден

 

Погледна ли, когато

се спуска вечерта,

погледна ли, когато

заспива вън града...

 

Една звезда в небето

на теб наричам аз,

най-светлата е, ето,

изгряла е за нас.

 

И тя ми се усмихва

със сребърни лъчи –

далечна и красива,

но с твоите очи.

 

Аз вярвам, че я виждаш

и мислиш си за мен,

към нея ти поглеждаш,

но вън е вече ден.

        Мария Мустакерска

 

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??