Но вън е вече ден
637
0
0
Но вън е вече ден
Погледна ли, когато
се спуска вечерта,
погледна ли, когато
заспива вън града...
Една звезда в небето
на теб наричам аз,
най-светлата е, ето,
изгряла е за нас.
И тя ми се усмихва
със сребърни лъчи –
далечна и красива,
но с твоите очи.
Аз вярвам, че я виждаш
и мислиш си за мен,
към нея ти поглеждаш,
но вън е вече ден.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
