Nov 7, 2021, 4:11 PM

Но вън е вече ден 

  Poetry » Love
426 0 0

   

Но вън е вече ден

 

Погледна ли, когато

се спуска вечерта,

погледна ли, когато

заспива вън града...

 

Една звезда в небето

на теб наричам аз,

най-светлата е, ето,

изгряла е за нас.

 

И тя ми се усмихва

със сребърни лъчи –

далечна и красива,

но с твоите очи.

 

Аз вярвам, че я виждаш

и мислиш си за мен,

към нея ти поглеждаш,

но вън е вече ден.

        Мария Мустакерска

 

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??