9 янв. 2018 г., 16:14

Нощна разходка

853 9 20

Нощта без сън е някакъв чертожник.

Чертае сфери, спомени, картини.

И нищо в нея не изглежда сложно,

и всичко в нея – отшумяло минало.

 

Нощта загърбва всеки паднал делник

в усоето на стихнал шум и врява.

Прилича на спокойствие неделно,

в което топъл липов чай те сгрява.

 

Нощта е къса. Нощ за равносметка.

Там теглиш как да продължиш чертата.

Преместваш датата с една отметка,

напсуваш я и пощиш си съдбата.

 

Нощта е тази – с лунни очертания,

които по прозорците се свличат

и времето на топлите признания,

и шепота на някое "обичам".

 

Нощта е време за една разходка

из дебрите на всичко несънувано,

в кошмара на самотните ни лодки

или на бреговете ни доплувани.

 

Нощта е нощ и винаги се случва.

След залеза пристига с тихи стъпки.

Каквото през деня сме си получили,

пришиваме по нея. Както кръпки.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...