10 февр. 2015 г., 20:27

Нощ

743 0 8



Една вълшебна нощ се улови
във мрежата от погледи и вино…
Качихме се в нечакано такси,
ти ме почерпи с дъхави малини…

Одраска ме със свян по бузата,
отблъсна ме в неканената близост
и криеш суматохи в блузата,
а аз рисувам чувствени ескизи…

Ти вярваш ли все още в любовта -
аз ще запаля мислена цигара,
джакузи е огромната луна -
две истини налях от мини бара…

Дали ще има утре – питаш ме,
а аз не вярвам още - днес че има…
Вечерята е чудна - грехове…
Ордьовърът е изповед без име.

Хвърли въпросите в камината,
за да се стоплим – трябва огън…
Как днес ни изненада зимата -
с най-дългата ни нощ в живота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Галя и Ивон, благодаря Ви от сърце! Обич да ви тресне ненадейно и опиянявашо.
  • Вълшебните нощи раждат и красиви стихове! И ако има толкова нежно "днес" със сигурност ще има и "утре" и още и още... И аз благодаря за залялата ме нежна вълна бликаща от стиха ти!
  • Чудесно е!
  • Интимната лирика не е за всеки, Мисана... за да пишеш такива стихове се иска да си откровен. А за териториите на духа към които се стремиш ще ти кажа, че стремежът не стига - трябва и смирение... Благодаря, че си се спрял при мен...как тъй се реши не знам обикновено духовните ти упражения са на други страници и под други високо стойностни произведения. Стихът си е супер и без да ми го казваш - доста хора са го оценили подобаващо на други места. Отдавна "Откровения" загуби верния си критерий за поезия под мъркането на коментарните котки.Ти на мене - аз на теб и да пляскаме с ръце...
  • Стихотворението ти не е лошо, Цветански. Вложил си чувство и вино.
    За жанра бива. За себе си оставям само двата последни реда:

    "Как днес ни изненада зимата -
    с най-дългата ни нощ в живота..."

    Ще ти пиша най-висока оценка, защото съм почтен в преценката си за нещата и дори и да ме псуваш, когато си казал нещичко хубаво, аз ще го призная /за разлика от теб/. Но ще ти споделя - това не е поезията на моите търсения. Пиша и аз интимна лирика, но понякога. Докато за теб това е основна тема. Мъжът трябва да се устреми към териториите на духа - над 8-хилядниците, а не под дамските поли. Прощавай за искреността. Ето, това е причината, че не можеш да ме понасяш. За теб мъжеството, започва и свършва след кръчмата, а за мен над 8000 метра над морското равнище.

    Поздравление за стихотворението - за теб върховно постижение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...