10.02.2015 г., 20:27

Нощ

740 0 8



Една вълшебна нощ се улови
във мрежата от погледи и вино…
Качихме се в нечакано такси,
ти ме почерпи с дъхави малини…

Одраска ме със свян по бузата,
отблъсна ме в неканената близост
и криеш суматохи в блузата,
а аз рисувам чувствени ескизи…

Ти вярваш ли все още в любовта -
аз ще запаля мислена цигара,
джакузи е огромната луна -
две истини налях от мини бара…

Дали ще има утре – питаш ме,
а аз не вярвам още - днес че има…
Вечерята е чудна - грехове…
Ордьовърът е изповед без име.

Хвърли въпросите в камината,
за да се стоплим – трябва огън…
Как днес ни изненада зимата -
с най-дългата ни нощ в живота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Галя и Ивон, благодаря Ви от сърце! Обич да ви тресне ненадейно и опиянявашо.
  • Вълшебните нощи раждат и красиви стихове! И ако има толкова нежно "днес" със сигурност ще има и "утре" и още и още... И аз благодаря за залялата ме нежна вълна бликаща от стиха ти!
  • Чудесно е!
  • Интимната лирика не е за всеки, Мисана... за да пишеш такива стихове се иска да си откровен. А за териториите на духа към които се стремиш ще ти кажа, че стремежът не стига - трябва и смирение... Благодаря, че си се спрял при мен...как тъй се реши не знам обикновено духовните ти упражения са на други страници и под други високо стойностни произведения. Стихът си е супер и без да ми го казваш - доста хора са го оценили подобаващо на други места. Отдавна "Откровения" загуби верния си критерий за поезия под мъркането на коментарните котки.Ти на мене - аз на теб и да пляскаме с ръце...
  • Стихотворението ти не е лошо, Цветански. Вложил си чувство и вино.
    За жанра бива. За себе си оставям само двата последни реда:

    "Как днес ни изненада зимата -
    с най-дългата ни нощ в живота..."

    Ще ти пиша най-висока оценка, защото съм почтен в преценката си за нещата и дори и да ме псуваш, когато си казал нещичко хубаво, аз ще го призная /за разлика от теб/. Но ще ти споделя - това не е поезията на моите търсения. Пиша и аз интимна лирика, но понякога. Докато за теб това е основна тема. Мъжът трябва да се устреми към териториите на духа - над 8-хилядниците, а не под дамските поли. Прощавай за искреността. Ето, това е причината, че не можеш да ме понасяш. За теб мъжеството, започва и свършва след кръчмата, а за мен над 8000 метра над морското равнище.

    Поздравление за стихотворението - за теб върховно постижение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...