Нощ
Една вълшебна нощ се улови
във мрежата от погледи и вино…
Качихме се в нечакано такси,
ти ме почерпи с дъхави малини…
Одраска ме със свян по бузата,
отблъсна ме в неканената близост
и криеш суматохи в блузата,
а аз рисувам чувствени ескизи…
Ти вярваш ли все още в любовта -
аз ще запаля мислена цигара,
джакузи е огромната луна -
две истини налях от мини бара…
Дали ще има утре – питаш ме,
а аз не вярвам още - днес че има…
Вечерята е чудна - грехове…
Ордьовърът е изповед без име.
Хвърли въпросите в камината,
за да се стоплим – трябва огън…
Как днес ни изненада зимата -
с най-дългата ни нощ в живота...
© Михаил Цветански All rights reserved.
