През наведени клони –
жълт, мъждукащ прозорец.
Хлад горчив тихо рони
ситен дъжд в Синеморец.
Над морето, без сили,
бледо утро изгрява.
Гларус кряска унило
и брега поздравява.
Сред прибоя разпенен –
куп скали и каньони,
сякаш с жест разпилени
шепа тъмни бонбони.
Но защо аз рисувам
бряг, невиждан наяве?
Ей тъй, просто римувам –
нощ и глад да минават.
https://www.youtube.com/watch?v=-Td5hUh9n8E
https://www.youtube.com/watch?v=htvoaFiSLog
© Мария Димитрова Все права защищены