През наведени клони –

жълт, мъждукащ прозорец.

Хлад горчив тихо рони

ситен дъжд в Синеморец.

Над морето, без сили,

бледо утро изгрява.

Гларус кряска унило

и брега поздравява.

Сред прибоя разпенен –

куп скали и каньони,

сякаш с жест разпилени

шепа тъмни бонбони.

Но защо аз рисувам

бряг, невиждан наяве?

Ей тъй, просто римувам –

нощ и глад да минават.

https://www.youtube.com/watch?v=-Td5hUh9n8E

https://www.youtube.com/watch?v=htvoaFiSLog