21.02.2024 г., 6:11

Нощ до кутия с бонбони

568 0 0

През наведени клони –

жълт, мъждукащ прозорец.

Хлад горчив тихо рони

ситен дъжд в Синеморец.

 

Над морето, без сили,

бледо утро изгрява.

Гларус кряска унило

и брега поздравява.

 

Сред прибоя разпенен –

куп скали и каньони,

сякаш с жест разпилени

шепа тъмни бонбони.

 

Но защо аз рисувам

бряг, невиждан наяве?

Ей тъй, просто римувам –

нощ и глад да минават.

 

https://www.youtube.com/watch?v=-Td5hUh9n8E

https://www.youtube.com/watch?v=htvoaFiSLog

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...