12 июл. 2010 г., 07:49

Нощен рисунък...

1.7K 0 38

 

 

                 Беззалезно
                 кротко потъва
                 денят
                 някак тъжно
                 преливащ
                 дъждовното сиво
                 в тихото черно
                 на нощта...
                 замръкват сенките
                 в ъглите
                 притулени
                 от светлината
                 на улична лампа
                 в прозореца
                 топло
                 промъкнала се...
                 шумът
                 от капките дъжд
                 по перваза
                 пълзящ
                 някак нежно
                 и много самотно
                 интериора допълва
                 тъмен и пуст...

                 и само...
                 няколко глътки
                 baileys
                 и гласът на Ленърд
                 целуващ
                 сякаш плътта
                 или душата... без значение
                 правят
                 за няколко мига
                 нощта
                 любовно щастлива...

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=aHwqYd_G43Y&feature=related

 

          МУЗИКА >>> LEONARD COHEN In my secret life

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!*
  • благодаря ви...
  • Здравей!Радвам се, че те открих - прекрасни стихове...вълшебни!
  • Амброзия за сетивата си ми,Маги!
  • "шумът
    от капките дъжд
    по перваза
    пълзящ
    някак нежно
    и много самотно
    интериора допълва
    тъмен и пуст..."

    Малки капчици-миг самота
    мокро свела главица унесена.
    През капчука пълзи тишина
    и превръща тъгата във песен...

    Ех, ти Прекраснице,така умело вплиташ усещанията в картина и звук!
    Целувам ти ръка!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...