Беззалезно
кротко потъва
денят
някак тъжно
преливащ
дъждовното сиво
в тихото черно
на нощта...
замръкват сенките
в ъглите
притулени
от светлината
на улична лампа
в прозореца
топло
промъкнала се...
шумът
от капките дъжд
по перваза
пълзящ
някак нежно
и много самотно
интериора допълва
тъмен и пуст...
и само...
няколко глътки
baileys
и гласът на Ленърд
целуващ
сякаш плътта
или душата... без значение
правят
за няколко мига
нощта
любовно щастлива...
http://www.youtube.com/watch?v=aHwqYd_G43Y&feature=related
МУЗИКА >>> LEONARD COHEN In my secret life
© Магдалена Костадинова Все права защищены