Jul 12, 2010, 7:49 AM

Нощен рисунък...

  Poetry » Love
1.7K 0 38

 

 

                 Беззалезно
                 кротко потъва
                 денят
                 някак тъжно
                 преливащ
                 дъждовното сиво
                 в тихото черно
                 на нощта...
                 замръкват сенките
                 в ъглите
                 притулени
                 от светлината
                 на улична лампа
                 в прозореца
                 топло
                 промъкнала се...
                 шумът
                 от капките дъжд
                 по перваза
                 пълзящ
                 някак нежно
                 и много самотно
                 интериора допълва
                 тъмен и пуст...

                 и само...
                 няколко глътки
                 baileys
                 и гласът на Ленърд
                 целуващ
                 сякаш плътта
                 или душата... без значение
                 правят
                 за няколко мига
                 нощта
                 любовно щастлива...

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=aHwqYd_G43Y&feature=related

 

          МУЗИКА >>> LEONARD COHEN In my secret life

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!*
  • благодаря ви...
  • Здравей!Радвам се, че те открих - прекрасни стихове...вълшебни!
  • Амброзия за сетивата си ми,Маги!
  • "шумът
    от капките дъжд
    по перваза
    пълзящ
    някак нежно
    и много самотно
    интериора допълва
    тъмен и пуст..."

    Малки капчици-миг самота
    мокро свела главица унесена.
    През капчука пълзи тишина
    и превръща тъгата във песен...

    Ех, ти Прекраснице,така умело вплиташ усещанията в картина и звук!
    Целувам ти ръка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...