12.07.2010 г., 7:49

Нощен рисунък...

1.7K 0 38

 

 

                 Беззалезно
                 кротко потъва
                 денят
                 някак тъжно
                 преливащ
                 дъждовното сиво
                 в тихото черно
                 на нощта...
                 замръкват сенките
                 в ъглите
                 притулени
                 от светлината
                 на улична лампа
                 в прозореца
                 топло
                 промъкнала се...
                 шумът
                 от капките дъжд
                 по перваза
                 пълзящ
                 някак нежно
                 и много самотно
                 интериора допълва
                 тъмен и пуст...

                 и само...
                 няколко глътки
                 baileys
                 и гласът на Ленърд
                 целуващ
                 сякаш плътта
                 или душата... без значение
                 правят
                 за няколко мига
                 нощта
                 любовно щастлива...

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=aHwqYd_G43Y&feature=related

 

          МУЗИКА >>> LEONARD COHEN In my secret life

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!*
  • благодаря ви...
  • Здравей!Радвам се, че те открих - прекрасни стихове...вълшебни!
  • Амброзия за сетивата си ми,Маги!
  • "шумът
    от капките дъжд
    по перваза
    пълзящ
    някак нежно
    и много самотно
    интериора допълва
    тъмен и пуст..."

    Малки капчици-миг самота
    мокро свела главица унесена.
    През капчука пълзи тишина
    и превръща тъгата във песен...

    Ех, ти Прекраснице,така умело вплиташ усещанията в картина и звук!
    Целувам ти ръка!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...