12 апр. 2008 г., 00:08

Нощни размисли

1.4K 0 3

Нощни размисли

Заспаха всички сега.
Луна, заспивай и ти
в нощта, обляна със звезди.
Има и друг самотен като теб,
изпълнен със спомени и мечти безчет.
Да, приятелко една,
това съм аз - сама!
Спомням си за хубавото детство,
изпълнено с усмивки и игри.
И за други мигове с тъги.
Няма да забравя някои мои мечти,
недостигнати и с пръст дори.
Или пък миговете славни,
отличаващи се от дните ми забавни.
Но сега, приятелко Луна,
и двете ни налегна тъга
от спомени, изминали в нощта.

 

П.С.: Това стихотворение е от миналата година, но реших да го пусна. ;)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Важно е всичко да се пише със сърце...това е Откровония...
  • много е хубаво стихотворението ти много ми хареса продължавай все така напред
  • Продължавай да пишеш, писане , писане, писане и накрая ще се получи!
    Не се отказвай - не спирай! В тебе има нещо, което може и да се развие в добра посока! Дерзай!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....