12.04.2008 г., 0:08

Нощни размисли

1.4K 0 3

Нощни размисли

Заспаха всички сега.
Луна, заспивай и ти
в нощта, обляна със звезди.
Има и друг самотен като теб,
изпълнен със спомени и мечти безчет.
Да, приятелко една,
това съм аз - сама!
Спомням си за хубавото детство,
изпълнено с усмивки и игри.
И за други мигове с тъги.
Няма да забравя някои мои мечти,
недостигнати и с пръст дори.
Или пък миговете славни,
отличаващи се от дните ми забавни.
Но сега, приятелко Луна,
и двете ни налегна тъга
от спомени, изминали в нощта.

 

П.С.: Това стихотворение е от миналата година, но реших да го пусна. ;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важно е всичко да се пише със сърце...това е Откровония...
  • много е хубаво стихотворението ти много ми хареса продължавай все така напред
  • Продължавай да пишеш, писане , писане, писане и накрая ще се получи!
    Не се отказвай - не спирай! В тебе има нещо, което може и да се развие в добра посока! Дерзай!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...