Apr 12, 2008, 12:08 AM

Нощни размисли

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Нощни размисли

Заспаха всички сега.
Луна, заспивай и ти
в нощта, обляна със звезди.
Има и друг самотен като теб,
изпълнен със спомени и мечти безчет.
Да, приятелко една,
това съм аз - сама!
Спомням си за хубавото детство,
изпълнено с усмивки и игри.
И за други мигове с тъги.
Няма да забравя някои мои мечти,
недостигнати и с пръст дори.
Или пък миговете славни,
отличаващи се от дните ми забавни.
Но сега, приятелко Луна,
и двете ни налегна тъга
от спомени, изминали в нощта.

 

П.С.: Това стихотворение е от миналата година, но реших да го пусна. ;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Важно е всичко да се пише със сърце...това е Откровония...
  • много е хубаво стихотворението ти много ми хареса продължавай все така напред
  • Продължавай да пишеш, писане , писане, писане и накрая ще се получи!
    Не се отказвай - не спирай! В тебе има нещо, което може и да се развие в добра посока! Дерзай!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...