24 июн. 2008 г., 07:47

Нощта

863 1 17
 

Нощта

 

Това е нощ на спрелите часовници,

изпълнена с безвремие и страст.

Това е нощ с капризи на любовница,

на чувства, изненадани в анфас.           

 

Очите ни, несвикнали със тъмното,

се търсят като гълъби в мъгла.

Кой би помислил има ли разсъмване,

за две неразмагнитени тела.

 

Не ще се уморят да се преплитат те.

Във времето са като апостроф.

Една такава нощ е недействителна,

в действителност, кипяща от любов.

 

Тя ражда ново чувство за привързаност.

Кой - кой  е - ще ни бъде все едно.

И все едно е утре ще осъмнем ли.

Ако осъмнем - има  за  какво.    

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...