24.06.2008 г., 7:47

Нощта

859 1 17
 

Нощта

 

Това е нощ на спрелите часовници,

изпълнена с безвремие и страст.

Това е нощ с капризи на любовница,

на чувства, изненадани в анфас.           

 

Очите ни, несвикнали със тъмното,

се търсят като гълъби в мъгла.

Кой би помислил има ли разсъмване,

за две неразмагнитени тела.

 

Не ще се уморят да се преплитат те.

Във времето са като апостроф.

Една такава нощ е недействителна,

в действителност, кипяща от любов.

 

Тя ражда ново чувство за привързаност.

Кой - кой  е - ще ни бъде все едно.

И все едно е утре ще осъмнем ли.

Ако осъмнем - има  за  какво.    

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...