Jun 24, 2008, 7:47 AM

Нощта

  Poetry » Love
861 1 17
 

Нощта

 

Това е нощ на спрелите часовници,

изпълнена с безвремие и страст.

Това е нощ с капризи на любовница,

на чувства, изненадани в анфас.           

 

Очите ни, несвикнали със тъмното,

се търсят като гълъби в мъгла.

Кой би помислил има ли разсъмване,

за две неразмагнитени тела.

 

Не ще се уморят да се преплитат те.

Във времето са като апостроф.

Една такава нощ е недействителна,

в действителност, кипяща от любов.

 

Тя ражда ново чувство за привързаност.

Кой - кой  е - ще ни бъде все едно.

И все едно е утре ще осъмнем ли.

Ако осъмнем - има  за  какво.    

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...