24 jun 2008, 7:47

Нощта

868 1 17
 

Нощта

 

Това е нощ на спрелите часовници,

изпълнена с безвремие и страст.

Това е нощ с капризи на любовница,

на чувства, изненадани в анфас.           

 

Очите ни, несвикнали със тъмното,

се търсят като гълъби в мъгла.

Кой би помислил има ли разсъмване,

за две неразмагнитени тела.

 

Не ще се уморят да се преплитат те.

Във времето са като апостроф.

Една такава нощ е недействителна,

в действителност, кипяща от любов.

 

Тя ражда ново чувство за привързаност.

Кой - кой  е - ще ни бъде все едно.

И все едно е утре ще осъмнем ли.

Ако осъмнем - има  за  какво.    

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...