Нощта е път...
... yüzümden düşen bin parça...
... с открехната врата
в която ме очаква досънуване
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам
все към теб –
жадуване...
и трупат се
пълчища закъснели
по ствола на стаено междуредие
а аз покълнала в ръцете ти
творя в очите си
спасение....
и празни пейки ме залъгват
в безмълвни светофари
обич вплели
а някъде
танцуват улици
към изгрева
в посоки
онемели...
и стичат се в прозорците пътеки...
(... в които
ме очаква
досънуване)
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам
все към теб –
жадуване...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
