... yüzümden düşen bin parça...
... с открехната врата
в която ме очаква досънуване
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам
все към теб –
жадуване...
и трупат се
пълчища закъснели
по ствола на стаено междуредие
а аз покълнала в ръцете ти
творя в очите си
спасение....
и празни пейки ме залъгват
в безмълвни светофари
обич вплели
а някъде
танцуват улици
към изгрева
в посоки
онемели...
и стичат се в прозорците пътеки...
(... в които
ме очаква
досънуване)
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам
все към теб –
жадуване...
© Бехрин All rights reserved.
и примерно
Нощта е път към теб,
жадувам те и те загръщам в дланите си ...
дълбая с нож по крехките си мисли,
зависими от теб и любовта ти....
....просто асоциация,която ми хрумна докато те четох ....има нужда от продължение, а и ти често ме провокираш...